Танцуващият замък

Робин Джарвис

318_picture_front

Доста разочароваща книга – експеримент, със страхотни идеи, но малко кинговско изпълнение , от типа лоши неща се случват на нормални хорица в малки незначителни градчета. А няма друг тип истории, които да не понасям толкова органично. Главните герои, които трябва да са добрите протагонисти, са досадни, посредствени, и с нищо непечелещи симпатия, даже напротив – изпитвах топла злоба при всяка неволя, която ги сполетяваше методично по пътя на завладяването на света от големите лоши демони. И когато в една книга не намираш сили да подкрепиш отбор бяла черешка, ами вееш байряка за черна ягодка с цялото си аз, значи има нещо твърде сбъркано. Не казвайте, че е гениална хрумка за целева симпатия към лошите – в никоя книга на Кинг не съм за нормалните хора, които търчат панически пред злите мъртви или немъртви, които се влачат по петите им. Просто нормалната посредственост не ме кара да се идентифицирам с образите, а просто ме вдъхновява да си мечтая за огромен божествен палец, спускащ се от небесата, за да затрие средняшко изпълнените хуманоидни образци като купчинка гърчещи се дървеници.

Историята е несъмнено интересно замислена, признавам – банда бели боклуци намират детска фентъзи книга , прилична на портал към собственото си измерение, отворена от своя създател – предполагаем демон или поне поклонник на дявола, и се почва една кротка асимилация на населението, естествено избираща пълноцветния , забавно зловещ и далеч по-вълнуващ фентъзиен свят, пред сивото си съвременно живуркане. По принципа на изключенията има една шепа неподатливи на отвъдната магия жители, опитващи се да спасят близките и познатия си свят, които за щастие поне в първата част на поредицата не успяват. Именно, за щастие. В останалите две части историята се развива и мащабира, излизайки от дребното селце, но не изпитвам никакъв интерес да разбера как и накъде. Стискам палци за лошите и си чакам ролята на Дама Пика в бъдещия демоничен свят.

Извадките от самата омагьосана книга между другото са брилянтни – мистични, завладяващи, и твърде много по-интересни от описанията на нормалната бълвоч. Ето такава книга ми се иска да мога да прочета, без допълнителни странични ефекти.  Може би някоя друга поредица на Джарвис ще стане моето следващо любимо четиво, в което не са забъркани нищо незначещи хорица, а само неродени в нашето измерение великолепни същества, и резултатът ще бъде гениален, тъй като авторов потенциал в никакъв случай не липсва. Дано някой издател я открие.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s