Наемниците на Дендарии

Лоис Макмастър Бюджолд

1220_max

Бюджолд е странна за възприемане – за някои е твърде сладникаво – романтична, съвсем очаквано като за политически некоректното женска авторка , а за други – малко грубовато технологична , доста нетипично като за хм… отново женска авторка. Героите и обаче са винаги невероятно оригинални, пълнокръвни и отнасящи глави с неочаквано адекватните си действия , независимо дали са поставени във фентъзи или фантастичен сетинг. И тук случаят е точно такъв.

Майлс Воркосиган – дребен, симпатичен, гениален военен стратег, с огромен късмет, който му спасява благородническия задник в абсурдни ситуации. Печели доверие, приятели, съмишленици за секунди. И разбира се тук идва и момента с любовта – къде разбрана, къде недопусната. Междупланетните пътешествия , космически и наземни битки в някои неземни поселения, оръжията, строевата подготовка и разните му там военни щуротии обаче, вместо да ме вдъхновят по старуорски, ми развалиха впечатлението  от иначе страхотната Бюджолд- просто не са ми по вкуса , и толкова. Ако му бяха връчили  на протагониста ни меч, яздитен дракон и нещо за спасяване , удоволствието щеше да ми излиза през ушите като фонтани доволни дъги. Но засега само ми остава да кимам разбиращо в разговорите, където се споменава Майлс като най-страхотния образ на оцеляващ от всякакви ситуации характер, без да е недостоверен или прекалено насилен да е супер героя на няколко измерения едновременно.

Чудесен приключенско – сай фай роман, разред военна фантастика, идеален за мъже и за жени с вкус, клонящ повече към Междузвездни войни , отколкото към ВНП да речем. Радвам се, че се запознахме, Майлс. Ако се преродиш в някоя планета където няма плазмени лъкове и космически кораби – обади се, ще се радвам да те чета там.

Advertisements

2 thoughts on “Наемниците на Дендарии

  1. Само да вметна „Проклятието на Шалион“ (макар че може би си я чела) – там МакМайсторката се развихря яко на фентъзи тематика, има направо жанрополагащи идеи, особено в третата част. Пък и там свършва, което напоследък ми харесва много, някак с томовете ми се увеличава и сапуна… 🙂 Ако не си попадала – ще ми е интересно да чета мнението ти.

    • Чела съм я, даже някъде из блога съм публикувала една – две думи за Шалионската епопея, но кратичко, че беше преди доста години, тогава логореята не ме бе завладяла 🙂 Можеш да потърсиш, като натиснеш на червените тагове под публикацията, на името Лоис Макмастър Бюджолд – така би трябвало да ти изкара където съм писала нещо за нейните книги, макар че в Уордпреса никога не знаеш…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s