Митични приключения

Робърт Асприн

   1422_2001959_2002048_2002107_200

Когато говорим за наистина добре разкикотващо хумористично фентъзи, едно от първите имена, които е правилно да изникват в читателския ум, трябва да е това на Асприн. В работата му можем да разчитаме на майсторски изключително лек стил, свежи истории, постоянни каламбури и закачки с почти всички примери на съвременни културни образци било то в литературата, киното или историята въобще. Разбира се, тук не говорим за изисканото щипещо езика английско чувство за хумор, а за доволно забавното по западняшки, без да е елементарно, просташко или откровено тъпо по американски, на което сме прекомерно насвикнали поне в кинематографична форма.

Историята е симпатична по най-положителния възможен начин, разкриваща приключенията на вечния оплескващ нещата чирак – магьосник и неговия демон- ментор, останал след една дебелашка междумагова шегичка без магически умения, но  сдобил се с огромно сърце, прикрито зад шест реда остри зъби и десет сантиметра плътни драконови люспи. Въпреки междувидовите странности и междуизмерната ксенофобия, тук се зараждат истински нечовешко устойчиви приятелства с тролове, гаргойли, изгубени полу-богове, дяволи, дракони и една купчина неидентифицируеми същества от различни светове, достъпни на един супер-магически скок време. И се изпълняват най-смахнатите задачи, обичайно свързани с изваждането от висок колкото айфеловата кула, куп с екскременти, в които е затънал до доста над ушите някой от нестройната компания, като същевременно някой друг набеден за добър юнак, се опитва да припечели от цялата работа скромничка купчинка златце , използвайки доста понамирисващи на реалност шмекерджийски прийоми.

Не търсете някаква езотерична дълбочина на текста, многопластовост на образите , катарзис на душите или безкрайни битки с огнени кълба и двуостри мечове. Хумористичното фентъзи е четиво за душата – усмихва и връща далеч назад във времето, някак улучвайки онези прекрасни моменти, които всички пазим ревниво под знак Детство – влизането забра/в/нено. Бих могла да сравня чувството си от първата ми среща с Асприн с това, което изпитвах при подновените ми четения на Малкия Никола или Астерикс, въпреки че Митичните приключения в никакъв случай не трябва да се възприемат като детски текстове. Просто забавлението е толкова първосигнално и натискащо всички правилни копчета на усмихнатата конфигурация, че ни е затруднено как да възприемем митичните текстове като „сериозно фентъзи“. Но то и не трябва. Забавлението е важно, а усмивката – животосъхраняваща.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s