Астерикс и Обеликс

Госини и Юдерзо

product_111

Да уточним нещо – аз от комикси не разбирам, поне не и от някаква псевдо – полу – около професионална читателска гледна точка. Досегът ми с илюстрованите истории спря безславно на около стотния брой от разни хамериканси шаренийки, тогава много модерни ( сещате се, преди хилядолетия ) като Мики Маус , Доналд Дък и Бамсе, и после тъкмо пораснах, и започнаха да навлизат или поне да се дочува по-масово за мангите , супергероите и Сандмена – хардкора и истината, пътя и живота на баш комиксите. Но мен вече вятър ме вееше на хергеле бежови зебри, та интересът ми се загуби с годините. Докато не се срещнах с тандема Госини и Семпе преди известно време, и съпреживях отново  връзката между прекрасните леки истории и забавните разсейващи картинки около тях. Да, Малкият Никола не е никакъв графичен роман, просто хубави текстове и около тях нацвъкани весели шаржове, но комбинацията поразпали малко заспалите ми спомени за подобни съчетания, радващи ме на няколко неразбираеми нива. Поредицата на Госини вече е прочетена и внимателно прибрана за поколенията, или за времето, когато ще имам викторианска библиотека със стотици метри махагон, очакващ да приюти безкрайната ми книжна колекция – което дойде по-първо, и не , не се знае кое ще е .

Но от Госини има нещо ново за пазара ни ( е, не точно ново, по-скоро издадено в нова форма ), където ни разказва в съвсем графична форма за познатите Астерикс и Обеликс , шашавите френски образи – алтернативи на нашия Хитър Петър и магарето му, влезли в битка с доста симпатичните и достойни за окайвани римски центуриони, много близки между другото и до филмовата версия, която мен лично ме усмихва съвсем непринудено , ако ще и да е смятана за прекомерно дебилна , макар и по френски. Артлайн започват издаването на кратичките забавни приключения на смехотворните образи, които обаче нямаше да са толкова добри, ако не бе наистина усещащата се подкрепа на Госини, знаещ както винаги с какво може да разсмее малките , че и попорасналите си читатели, а художникът е засял хиляди мънички нахилени допълнителни нещица, които откриваш с периферията на зрението си, но остават задълго в центъра на вниманието ти като златен брадат виц от детството, на който си се хилиш с часове в тоалетната. Не можем да говорим за някаква литературна и висша естетска стойност тук, макар че има и такива, които смятат комиксите за изкуство. Просто е свежо и отпускащо, някак по детски скришно и вълнуващо неподходящо за попорасналата мен. Но нека, колко източника на усмивка все пак  можете да си позволите да пропуснете с лека ръка.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s