Понякога, след здрачаване…

  tl_killthedtla25a415Sc-nxFDL

Танит Ли

Две книги, наглед нямащи общо една с друга – приказка за духове и убийци на призраци във фентъзийно безвремие и фантастична история за извънземни вампири, стоящи в основата на марсианско равновесие в далечно бъдеще, без общи елементи, герои или дори стил, освен обичайната класа на думите на Танит Ли. И все пак духът излязъл от бутилката, независимо дали дебнещ по прашния път край мътно блато, или в междугалактическа кръчма на тераформирана планета, те хваща и води в света на немъртвите и умрелите, нераждалите се и преродените, неумиращите и  сънувалите живот с хилядолетия. Истории за смъртта и живота, в които добрите се превръщат в чудовища, а зверовете стават по-хуманни от който и да е сроден човекоподобен индивид.

Убий мъртвите носи духа на първата книга, до която въобще се докоснах до Танит и нейните светове, и единствената до която имат достъп читателите в България – а именно великолепната цветна вакханлия на невъзможности Волкхавар. Призрачни градове будещи се в монохромие при всеки блед залез, водни гробове, приютили загубени мечти, вина и тъмни спомени, изкусни музиканти, свирещи на неподлежащи на издаване на звуци инструменти, и много духове, търсещи живот и отмъщение, но не  и пътя към светлината . И в средата на този объркан свят един пътуващ почти Гералд от Ривия, само че доста по-самотен и нежив от събрата си отмъстител, връщащ равновесието в света на завърналите се от смъртта , нуждаещи се от енергията и любовта на бившите си близки. Едно пътуване през много темпорални пластове в търсене на ултимативното свърталище на изплъзналите се от оная с косата, и финал връщащ към началото на нещата. Силно и задъхващо от смисъл, който се процежда между пръстите , оставящ мътна духовна следа.

Сабела ни отвежда на съвсем различно място, много по-възможно, и все пак напълно фантасмагорично, някъде далеч от Земята, от галактиката , от вселената, в един нов розов Марс, тераформиран и обсаден от човешката напаст и култура. В едно забравено поле едно почти американско, а всъщност новомарсианско момиче се събужда несъзнателно за отвъден живот, нуждаещ се кръв, с един блед кристал, хранещ се със заситеността на своя приносител. Единственият междугалактически вампир започва своя самотен път изпълнен с подозрения, загуба на любов и доверие, както и естествено десетки трупове на изпадащи в екстаз от кръвозагуба, докато намира своя палач и единствен събрат, нетърпим към различното, но разбиращ нуждата на природата. Почти любовна история без финал , освен в тъмното и невидимото някъде отвъд.

Танит разказва несъществуващи животи, отвъдни вселени, забравени сънища, мрачни мечти , деца – идеи, изпълзели от зловещите килери на творческите ни съзнания. Всяка книга е преживяване, уж с познати герои, но с необичаен смисъл до последната дума. Емоционално откровение на таланта, който разказва за смъртта така отблизо, както никой не успява да разкаже за живота. Видения в обвивки от думи. Не бих се лишила от това докато съм в състояние да възприемам четенето като така нужно , както  сега.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s