Преображението на г-н Би

Клайв Баркър

MisterBGone

Колко кафкианство има на квадратен сантиметър в творчеството Баркърово? Питайте някой литературовед с хорър вкусове, но за мен има някаква невидима нишка между сънуващата изящност на странния хлебарковиден Грегор Замза и гротескната искреност на демонът Джакабок Бош, или за по-кратичко Господин Би. Баркър тотално е издивял в опита да напише най-откачената си досега книга, пропита  с обичайната му неестествена любов към неживите изроди от отвъд, превръщайки една стандартна история за борбата между Злото и Доброто в личен гримоар – изповед на малък, даже почти несъществуващо незначителен демон, превърнат в думи, хартия и мастило от целия световен ред, обърнал се срещу неговата неподравена нихилистична природа.  Дребният дявол общува с читателя съвсем директно, отправяйки заплахи, обещания, лъжи и откровения тъй достоверно, че мисълта „А може би това е истина“ ако не съвсем фронтално, то поне мимически неоспоримо се завихря около опашната кост, сънуваща истинските демонически израстъци, които са закодирани и изтрити в последствие от човешкия ни геном, да водят свой личен живот точно там, от онова неудобно за споменавано място.

Животът на демоните от деветия кръг на Ада е точно каквото се очаква от една стандартна преизподня, но всъщност не толкова различно от живота в средностатистическо гето на съвременен голям град – побоища, жестокости, осакатявания, дори и смърт криеща се в гърлата на недоизмислени чудовища – тъй като дори и Отвъд си имат своят уж живот след уж смъртта. Разликата между агресивните пишман порастващи, пречукващи се сред тихи писъци в някой училищен двор , и битките между подрастващите демони, чиято философия включва основно разработване на нови методи за болконанасяне, е само в броя на опашките , които се включват в побоя, иначе на ментално ниво вече няма никаква разлика. Е, поне сме подготвени дори и за последния кръг на Ада, където има и по-лошо от това да бъдеш изяден жив – да останеш жив, след като си изяден. Естествено сред купчините адски боклуци няма как да израстне ангел, така че нашият малък демон прохожда по своя естествен  път добре подготвен с адските инструменти за оцеляване, но с малката разлика, че има и доста приличен писателски талант и отношение към словото, било то и посветено основно на брилянтни описания на смърт и мъчения. Може би еманация на Баркър, да? Преминаването му в нашия свят насред тъмните векове не е чак толкова голям културен шок, просто жертвите и насилниците на горния свят умират малко по-бързо и пищят малко по-високо, което ни бива описано детайлно и почти с топлота, както когато умиращия Казанова си спомня за първите си невинни девойчета с хронично – лъстиво примляскваща уста.

Тук не можеш да вземеш страна – и ангелите, и демоните, а всъщност и хората се оказват незаслужаващи дъх същества, срам за създателите и вдъхновителите си, борещи се за достъп до думите, книгите и умовете на дотогава простите в мечтите и злодеянията си хорица. Но историята те впряга в ярема на неоткъсващия поглед, а съзнанието само чете за огнена анихилация, сварени лица, избодени очи, изкормени младенци, вани от кръв и всичко, за което някой някога може да си помисли при споменаването на думата демон. Брилянтен проект, странен, духовит и тъмно – цветен, подарък за фенове на Баркър и почитатели на нестандартното слово и алтернативното поднасяне на история в измислицата. Буквално се чудя дали да не подпаля книгата, както бивам умолявана от всяка втора страница от господин Би. Каква врата ще отвори това ми действие, открийте сами.

Advertisements

3 thoughts on “Преображението на г-н Би

  1. Аз я четох преди 3-4 години някъде и не останах чак толкова очарован от самата история, но пък всичко останало беше много добре описано 🙂 Все пак смятам, че е една от по-слабите книги на Баркър, но и доста не съм му чел де 🙂

    • Ами много е различна в сравнение с Кървавите книги например – там всичко е ясно и кърваво както сме научени да възприемаме страха – от страната на жертвите. А тази му книга на мен ми наприличва на лаборатория за експерименти – един вид какво ще стане , ако почна да разказвам от страната на демона без да използвам каквито и да било разбираеми човешки емоции. Може би,ако не е натежала толкова от очаквания към името Баркър и вървящите с него Хелрейзър и Кървавите книги, книгата щеше да се възприеме по-добре. Аз лично съм открила , че спорните книги на някои известни автори за мен са звездите в творческия им път, а не обичайно възприеманите като флагмани. На Баркър да речем най-любимата ми е Абарат досега, а за същата знам че е била търговски крах в България. Не знам как да оценя вкуса си:)

  2. Ами аз така или иначе съм започнал с Абарат (все пак бяха първите неща, които излезнаха тук), а чак след това си намерих Books of Blood в оригинал 🙂 Но иначе точно тези неща, за които говориш, са силната страна на книгата. Просто самата история не ме грабна. Идеята да бъде разказана през погледа на демона си е гениална 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s