Рьоне Дьопестр
Това е книга, която нормално ще подминете със съзнанието за добре извършено дело по игнориране на поредния изблик от селф-хелп литературата, включваща мантри, шмантри и някакви духовни пътувания. Всъщност е много забавно и даже донякъде важно да четеш подобни неща, когато си на около двадесет минус. След това става досадно и твърде далечно за човек , живеещ предимно днес и утре. Но малката неугледна книжчица с повече от абсурдна корица – символ на откачените книгоиздателски деветдесетте, само я сравнете с оригиналната естестска френска красота, е история за зомбита, и то от онези класическите вуду зомбита, създадени на лунна светлина от тъмни хаитянски шамани с гореща кръв, искаща само смърт, ром и жени.
Всичко започва по мистично – карибски начин – стара благородничка, която се предполага да е отдавна гушнала екзотично букетче орхидеи в ложе от мека пръст и червеи, прави почетна обиколка на малко градче, преследвана от хищна пеперуда със склонност към изнасилване на млади девици, но непропускаща и техните сочни майки ( ако питате с какво – със свръх голямо пипалце, характерно за пеперудата – сфинкс. Мда, същото ). След това нещата преливат във сватба между красива бяла французойка и нейния карибски избраник, на която обаче булката умира , поне привидно, и става причина за абсурдна вакханлия, съчетаваща безумно разюздан, истински невъзможен карнавал от черни тела и обичайно оплакване над останките на младия, преждевременно загубен 19 годишен живот. Два свята се сриват един върху друг, и оставят магията и злото да победят, давайки колективната си благословия за поредната вуду невеста на местния изрод – магьосник.
Оттук следва един доста интелектуален епистоларен прочит на зомбясването като процес, цели и противодействие, до достигането на съвсем реалистичен финал, отмятащ с огорчителна лекота всичката екзотика на дивите земи. И най-важното правило – независимо в колко откачена ситуация сте – приемате, адаптирате се и оцелявате на всяка цена. Всъщност не звучи толкова лошо, текстът е интелигентно написан и добре преведен, и с едно по-достойно издание, би могло да се впише като пример за екзотична литература с южен вкус на косос и манго, и малко пръст за достоверност. Даже чаровно ще ми дойде в последствие.
ANNA HELLS' FANTASY PLACE 