Кървави книги 2

Клайв Баркър

kyrvknigit23

Когато една книга стане събитие, веднага се усеща – имам чувството, че всеки блогър, чиито писания уважавам, вече си е дал мнението за втория том ужас и карантиийки на Баркър, та съвсем естествено и аз се нареждам на опашката от хайпващи колко точно добър и ужасяващ е този човек всъщност. Новите кървави книги са още по-отчайващи и задълбаващи в личните и съкровени страхове. Има някакъв тих влудяващ ритъм на надстрояване на напрежението, в танц с демони, дяволи и просто нормално извратени човешки същества, които освен от разрушение и смърт, от друго почти не разбират.

Всичко започва ударно с Ужас – потресаващ разказ за чисто човешкото измерение на жестокостта и лудостта, доказваща , че най-страшното чудовище, от което трябва да се страхуваме, обикновено е симпатичния младеж на бара или тихия чичак в метрото. Мизантропията и социопатията обичайно се крият зад нежни усмивки, а топлият поглед твърде често е последната гледка на поредната жертва на новия вид хищник – човекус откаченикус.

След този парещ под пръстите старт, Баркър ни повежда в Адска напревара, където нищо неподозиращи атлети се борят не за поредното тенекиено медалче, а за балансът на силите между непоявяващото се добро и твърде отчетливо материалното зло. Картини за респектиращо тялоразпадане под влияние на противоестествени адски сили се менят с още по-стряскащите образи на всезнаещи деца, опитващи се закрилят невинните си родители. На моменти сякаш слузта протича между страниците и прогаря пътя си до скритото ни сигурно тайно място.

Едва отърсили се на косъм от загуба на съзнанието на олтара на Ктхулу – уона би демоните,  се срещаме с Джаклин Ес – истинското въплъщение на вечната Тя на Хагард, погълнала всички х-уомани и свъхдоминантни социопатични превръщенки с неясен произход, от които сме тръпнели в близо до сладостен страх в онази книга или онзи филм. Истински чувстващ демон – господар на физическите форми, прекрояващ тела и души с една мисъл усилие, влюбващ в мощта си за секунди и опожаряващ ментално всяко същество, добрало се на едно докосване разстояние  до ходещата богиня – смърт.

Ако преодолеем треперенето в крайниците си и усмирим нервното шумолене на страниците, биваме въведени в пустинята на реднеците, където живеят истинските предтечи, съчетание на обич, дух и звук, който гнусните хуманоиди преследват и опитват да унищожат в Кожите на бащите. Изключително силен , плътно маниакален и смущаващ на безкрайно много нива текст, с неочакван феминистичен дух и потиснат вик – преклонение пред истината на вековете – хилядолетия скрити тайни на сътворението.

И всичко приключва с пътешествие по улица Морг, където маймуните са вече повече от хора, а човеците се самоубиват милостиво , неспособни да погледнат новия свят, в който животът е твърде надценена стока, а справедливостта не е характерна за хомо сапиенс и прилежащите му видове. Духът на По е излязъл от бутилката, но тук добър край липсва, няма надежда, нито смисъл или логика в настоящата реалност. Затваряме последната корица с тремор в дясното слепоочие и насочваме ужасен взор към огледалото, където може би се крие следващата кървава книга на душите ни.

Дано Колибри по-чевръсто продължат с книгите на Баркър – творчеството на този човек открива толкова много влудяващи вселени, че просто е трагично нужно да ги разкрием сами точно сега, преди да са ни погледнали няколко тъмни очи върху шепа свистящи пипала от мрака. Може би е критично важно, ако си отворите вътрешния взор навреме.

Advertisements

5 thoughts on “Кървави книги 2

  1. deadface каза:

    Благодаря за ревюто. От всички ревюта, на които съм попадал, твоето ми хареса най-много, може би защото е най-емоционално и вкусно 🙂
    И понеже виждам, че си гладна за още Баркър – ето малка порция естетически кошмар от кръв, черва и лудост, с която да залъжеш глада си до пристигането на основното ястие:

    „Внезапно подът се продъни под тежестта й и Бърди пропадна в дупката сред облак прах. Пусна Шибаняка и направи опит да се задържи за дъските, но те бяха изгнили и се ронеха.
    Продължи да пада, като размахваше тромаво ръце и крака, докато не се приземи болезнено върху нещо меко. Миризмата на мърша стана стократно по-силна, направо я задави. Тя протегна ръка, за да се ориентира в тъмнината и напипа нещо студено и слузесто: беше навсякъде около нея. Все едно се намираше в контейнер за боклук, пълен с частично изкормена риба. Високо над главата й светлината проблесна загрижено през пролуката и освети странното й ложе. Бърди се огледа, въпреки че, Бог й бе свидетел, нямаше никакво желание да го прави. Лежеше върху останките на мъж, разпръснати по пода от неговите консуматори. Прииска й се да завие. Обзе я инстинктивно желание да разкъса блузата и полата си, защото бяха целите в лепкава слуз.

    Беше отвратително създание: тумор, надебелял от чужди страсти. Паразит с формата на плужек и консистенцията на суров черен дроб. В предната му част се образува разкривена уста, която каза:
    – Трябва да измисля нов начин да погълна душата ти.
    То скочи в дупката и се пльосна до Бърди. Без бляскавите си разноцветни одежди имаше размерите на малко дете. Тя отстъпи назад, когато нещото протегна израстък към нея, но възможностите за бягство бяха ограничени. Помещението беше тясно и достъпът до другия му край беше блокиран от счупени столове и купчини от книги, които приличаха на вехти молитвеници. Имаше само един изход и той се намираше на почти пет метра над нея.
    Туморът докосна колебливо стъпалото й и на Бърди й призля. Не успя да скрие отвращението си, въпреки че се засрами от примитивната си реакция. Създанието събуждаше в нея погнуса, каквато не бе изпитвала преди; извикваше в съзнанието й мисълта за нещо изродено, нещо атрофирало.
    – Върви по дяволите! – Започна да рита главата му, но то продължи да настъпва и безформеното му туловище затисна краката й. Пропълзя върху нея и тя усети допира на пулсиращите му вътрешности.
    В натиска върху корема и слабините й имаше нещо почти сексуално и задавената от отвращение жена се зачуди за момент дали подобно същество може да изпитва сексуални мераци. Настойчивостта, с която постоянно образуващите се израстъци опипваха кожата й, проучваха нежно плътта под блузата й и се протягаха да докоснат устните й, говореше недвусмислено за наличието на желание. „Да дойде тогава – помисли си тя, – да дойде, щом трябва.”
    Бърди остави нещото да пропълзи докрай върху нея…“

    Поздрави,
    И. А.

    • Разкошно! 🙂 Някакви идеи кога ще видим новия том – може би за Коледа, или е твърде оптимистично?

    • И вече си я чета стръвно в метрото, и се плаша от сянката си – не знам как, но с всеки том сякаш Баркър става все по-добър и по-добър.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s