Пелагия и червеният петел

Борис Акунин

9789543650149

Малко неочаквано , но много ефектно завършва поредицата за рижокосата луничава сестрица Пелагия. В последното и на нашия бял свят приключение , религиозната детективка тръгва по петите на един нов и страшен престъпник, много мистичен , абсолютно несломимо жесток и оправдан от божий и човешки съд в зародиш. За пръв път разследващата става обект на явно преследване заради ума си, на косъм от това да разкрие една от най-огромните загадки на човечеството , съвсем по великденски актуални, а именно Кой умря на кръста и Кой възкръсна от пещерата. Тук същите въпроси придобиват и едно допълнително измерение – а именно Кога, тъй като времето се оказва доста разтегливо понятие в руската реалност, и между омагьосните пещери, мистичните петли и пътуванията през континиуума, религията бива подлагана на най-огромното недоверие и същевременно на най-безусловното прераждане на вярата от Дан Браун насам. Това последното е малко тъй да се каже иронично , нали – Браун е при забранените за хелски автори като Майър, Роулинг и онази със сивите работи.

Акунин майсторски плете една криминално-фантастична, верски – алогична и романтично – обречена история за жената и невестата божия Пелагия, която разкрива всички свои лица, страхове и мечти нашир и надлъж из стари и още по-стари земи, където само Провидението единствено би могло да я опази цяла и невредима. На мъжете – герои около нея за пръв път им е позволено да отворят очи и да видят както тихата атлетична плетачка, така и красивата независима светска дама у нашата главна героиня. Романтиката, естествено напълно обречена, поваля де що види мъжко сърце, ей така, като за последно, а труповете се сипят като тъжни снежинки над рижавката главица на нарочената ни фам фатал. Привидно странна роля, но толкова естествено поднесена, че се плесваш по челото през 5 минути, чудейки се -защо това не се е случвало преди, толкова е естествено и логично. Драмата и диспозицията на целия текст просто предполагат Фандорин да изскочи зад ъгъла и да засуче мустачки, но на полето на вярата велика руско-мъченическа някак не стои добре красивия иноверец или атеист, или каквато там можете да решите , че е вярата Еразъмова. По-грандиозен и избухващ в лицето ми финал отдавна не ме бе нападал в последното изречение, оставящо те леко съмняващ се, но искрено надяващ се на чудо, някое божие такова, и търсещ за каквато и да е податка за продължение на последната дума, застиващ между възможното и отрицанието.

…ако заседнеш с червен петел в потайна пещера, и го следваш по неговия път към повърхността, не се знае в кое време, кое място, кое съзидание ще излезеш. Еднакво валидно било и за хора, и за богове. Остатък от древните правила на абсурдността, владяла хаоса преди реда. Дали е фентъзи или мистицизъм, сами решете.

4 thoughts on “Пелагия и червеният петел

  1. Коя на Акунин би ми препоръчала да започна с? 🙂
    Определено ме убеди с тези ревюта да прочета нещо негово 🙂

    • Според мен първата му за Ераст Фандорин – Азазел е най-знакова за стила на Акунин – ако тя те начумери, няма смисъл от останалите. Но от друга страна аз лично почнах с един сборник с разкази – Гробищни истории, които са леко мистични, леко фантастични, готика малко, дава добра представа какво можеш да очакваш въобще.

    • Скоро приключвам с „Диамантената колесница“ и така дотук затварям цялата поредица* от „Мистериите на Ераст Фандорин“. Скоро може и ревю да пусна, засега ще се задоволя и аз да ти препоръчам Борис Акунин като автор с тънко чувство за хумор, който завърта интересни истории.

      Аз започнах с „Любовник на смъртта“ и бях впечатлена първо и най-вече от мелодията на речта. Звучеше ми все едно руски слушам. Хем на български, хем веднага разбираш къде се случва историята. Затова реших да не си развалям преживяването, издирих и подхванах от най-първата, „Азазел“. И не съжалявам, цялата поредица си струва времето.

      * Само „Любовница на смъртта“ не можах да намеря.

      • Любовницата е почти невъзможно да се открие, аз на английски я четох – поезия и ритмика от висша класа, дори на английски усещаш руската реч как се лее и ти пее … Може би тя ми е най-любимата като начин на писане от цялата поредица за Фандорин. Всяка Акунина книга е като експеримент с идеи, начини за писане, въобще пълната разноликост на твореца в книжна форма. За мен е огромно откритие. Гилти плежър за интелектуалци 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.