Дюн revisited

bg-main

Някои книги трябва да се четат на точно определена възраст, нито час повече, нито година по-малко. Величави класики, рожби на времето и реалността на авторите си, оценени с погледа на различна по големина торба с опит и прочетени книжки, стават жертва или идол на злата читателска маса, към която гордо се причислявам и аз. Защото преди всичко съм читател, а после се правя на някакъв псевдо критик, пишман ревюист или каквото там някой ме нарича с недовършена цел. Прочетох наскоро оригиналното си ревю на първия Дюн – говоря повече за филма, отколкото за книгата. За книгата повече мълча и чувствам. Това е правилния начин. Дали?

Дюн съм чела и препрочитала десетки пъти наред със Замъкът на лорд Валънтайн. Космически фентъзита, влекат ме ще, макар и да не идват първи на ума ми, когато някой ме попита- Е, кой ти е любимия автор/ любимата книга? И всеки път погледът ми се променя чувствително, почти шизоидно; след поредния самотен прочит губя едни сетива, добивам други, а книгата все някак успява да си самосъздаде лице крайно различно и изненадващо ме твърде неочаквано. Преди десетина години бях на вълна Бах, Коелю и философски търсения, преди двайсетина бях обладана от усещането за свръх бързо порастващо детско-пубертетско съзнание, докосващо се до пресвета книга за различните алтернативни идеи за реалността, попили за в бъдещето, макар недоизкласили за момента. Сега, претоварена от стотици , ако не и хиляди книжни светове минали през ума ми, търся само оригинална история, впечатляващи герои и много цветове. И макар Дюн да има всичко това, не мога да бъда толкова пристрастна и емоционална като едноооо време. А ми се искаше.

Мълчаливи бледи пясъци, унищожителни бури и изтощителна суша, неоново сини очи, мечтания за зелени поля и вода падаща от небето. Красив принц, със загинал смело баща , и великолепна майка-магьосница. Деусът е извън машината и ходи по пристрастяващата планета, потънала до коленете в наркотик – врата към вселената. Космическа любов, пристягащ човещината дълг и божествена равнодушност пред смъртта и загубата, била тя и на самия себе си. Мащабен текст, откриващ дверите към смазваща психологически извънземна епика без зелени човечета, но с великолепен баланс между бъдещи технологии и средновековни дворцови интриги. Хората, познанието и борбата – триножника, на който Дюн стои непоколебимо и вършее читателски сърца като пясъчен червей-жътвар. Сериозно, трябва ли ви нещо друго да се вдъхновите? Моят отговор няма да го дам.

Спомен от миналото:

Дюн за разбуждащи се съзнания

Изображението е взето от http://www.i-nexus.net/?p=194
Advertisements

2 thoughts on “Дюн revisited

  1. hbeeva каза:

    Винаги съм си мислила, че Бене Гесерит наистина са луди лелки. По-късно се оказва, че авторът наистина имал около 10 луди лели, облечени в черно, които били жени-йезуитки и му набивали непрекъснато канчето.

    За мен Дюн не е най-оригиналният приказен свят. Без свян по отношение на философските идеи, смятам поредицата за арена за няколко Големи въпроса за живота, вселената и всичко останало. Но това е професионално изкривяване откъм Витгенщайн, според когото за тези въпроси не може да се говори. Други са открили, че не могат да говорят директно, но могат да пишат фентъзи и фантастика.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s