Песента на ханджията

psb_innkeepers

Една магична история, изпълзяла изпод кълба непрогледна мъгла, водена от мелодия отвъд живота , водеща към дълбините на смъртта , и по-далече…

Всичко започва в едно пасторално селце, дало ненавременна жертва – половинка на огромна любов. Писъкът на болката привлича своите и чуждите,  един недовършен дух изпълзява изпод дверите на тъмнината, и тръгва на пътешествие без смисъл, с неясен спътник без минало и преследвач идващ точно от отминалите дни. Странните пътешественици се увеличават, и намират своя пристан в крайпътен хан, който не ги приема с отворени обятия, но отваря сърцата на обитателите си към външната страна на бледия ден, канейки нощта и липсата на тъмнина в магията да се приютят под самотния покрив, подсланял хиляди пътници, но не като тези. О, не, не и като тези…  И безкрайната истина за завинаги изгубеното и никога ненамереното започва своя танц пред очите на читателя, който освен да чете със широко отворени зеници и притаен дъх, всъщност няма избор друг никакъв.

_InnkeepersWebFox

Бийгъл е абсолютния майстор на думите, и дори тъжната ми среща с Тамзин не ме разубеди съвсем в чародейството на изреченията, вълшебството на ритъма, магията на писането, който този човечец владее до връхчетата на пръстите си. Светът на Ханджията и неговите гости е абсурден, неясен, едва загатнат, и въпреки това толкова цветен, жизнен и ухаещ на истинско, че сякаш вади у теб спомени за нещо твърде отдавна незапомнено, но винаги търсено неслучило се минало, в което ти се иска да си живял. Героите изплуват от мрака и не вървят пряко към обичайните пътеки от светлина, а по-скоро се крият в сенките, водени от закони и обещания, които отдавна са престъпили, но въпреки това биват изпивани вътрешно от желание да спазват. Три жени, три магьосници, три самодиви от някакъв специален бийгълски тип, се вмъкват в живописната сравнително спокойна картинка на едно загубило се във времето място, преобръщат го из основи, преоткриват самите себе си, и на всичкото отгоре докато правят това, дори не са истинските главни герои в картината. Представете си изображение, което крие динамиката на смисъла си на далечен заден план, докато на преден танцуват фигури, просто създадени да изпиват интереса само и единствено към себе си. Две картини в една, две книги в една, болезнено събрани от съпричастността към загубата и смъртта. И когато си мислиш, че всичко вече ти е ясно, и имаш някакъв енд, пък било то и съмнително нарицан като хепи, изведнъж кулмнацията на истинската история те бухва в носа, и всичко започва отначало, дори и след последната бяла страница, там някъде в главата ти.

twpzpD419700-02

То е ясно, че точно тази книга е безкрайно трудна за описание. След прочита и мога да се закълна , че съм чела поне няколко коренно нееднакви книги едновременно , създадени от различни автори, писани в различни времена, с идеи съвсем противоположни, даже противоречащи си на всяко едно ниво и осъзнаване. Богато изживяване по толкова учудващо много и неочаквани начини, че всяка гледна точка, меняща се с летописна прецизност и уважение към ритъма на времето, те изпълва с усещането за още един отворен прозорец, и понякога за още една затворена врата във света зад присвитите в недоверие очи. Шепи от улики към несъществуващи престъпления, нишки на загадки, които просто не търсят своето решение, капки идеи, които попиват и се раждат седмици след последните авторови думи.  За мен е огромна чест да обявя, че Чобитите са се заели с този проект от години, и надявам се същият да види бял свят съвсем скоро. Защото преводът ще е съвсем друг свят от оригинала, а думотърсача в мен гори точно за такива измерения на необяснимото и красивото. Това е кауза , достойна да бъде подкрепена от ценителите на истински важното богатство в живота на един мислещ човек – а именно да се взира с неуморно любопитство зад изящно гравираните двери на ума на един гений на словото и да поглъща световете, създадени с брилянтно чист творчески импулс. Аз подкрепям всички радетели на истински добрите и ценни за читателите книги, направете го и вие – ето тук ще откриете как :  http://choveshkata.net/blog/?p=3449

Великолепните илюстрации за истински ценители, 
се намират на адреси
Kirasanta
и
John Jude Palencar
Advertisements

2 thoughts on “Песента на ханджията

  1. … започнахме.

    Ани – не съм се вълнувал така от „Последния еднорог“ насам… 😀 😀 😀

    • Това е една от най-красивите, меланхолични, цветни, поетични, вълшебни книги, на които съм попадала досега. Искрено се надявам повече хора да се докоснат до Песента, красотата трябва да се споделя и усеща.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s