Ето така трябва да се създават книги в България – като част от проект, със собствен сайт, собствена музика, и право за свободен или платен достъп до текста. Мога само да изразя огромните си адмирации към професионализма и желанието , с което е подходено към тази идея, и да покиселея завистливо, че не съм се сетила за такова нещо сама.
Светът на Аегония е достъпен на aegonia.com , но аз лично като виден хартиенолюб се снабдих по легалния и платен начин с книжната версия на първата част от една многообещаваща поредица. Самото оформление е прелестно, изящно и подходящо за всяка чанта и джоб ( това, последното играе огромна роля в избора ми на някои книги, за които иначе изпадам в томителни терзания ). Не съм пробвала как е да се чете на подходящия музикален фон, тъй като съм от тихолюбивите читатели, но предполагам усещането ще е наистина магично, тъй като музиката на Аегония е завладяваща, макар и леко недодялано ъндърграунд, в най-хубавия смисъл, който може да вложа баш аз.
А историята е … ами много истории са. Купчина приказки и легенди, цяла лична митология на алтернативната фентъзийна реалност, преливащи се, залитващи една към друга, играещи самодивско хоро на пълнолуние заедно, но всички подчинени на общия мотив, незнайно как напомнящ ми на Танит Ли и нейния Волкхавар. А може би съвпадението не е случайно? Да не би да съм намерила втори човек в тази държава, който знае колко велика е кралицата на фентъзийната готика? Дали, мхъм? Езикът е лек, простичък и напълно уместен, не е нито хашлашки глупав, нито философски софистициран, а само красив по своему в четимостта и възприемчивостта си. Имаме идеята за едно пътешествие, което макар и кратко , дава отговорите на въпроси, които обикновените хорица може би не си задават обичайно. Имаме уж злата магьосница, всъщност жертва на недоразбрана любов, и селските герои, които се оказват доста по-възвишени и древни същества, отколкото мирния им полски живот предполага. Въпреки очебийните паралели с много други истории, Забравената песен не затъва в клишето, не дразни и не подкиселява, а обнадеждава, и стопля с тиха усмивка и мила песен, въпреки малко ноарния си край. Нима можем да искаме нещо повече?
Надявам се тази история да не остане единствена , и легендите от света на Неа Станд да продължат да търсят и откриват красота там, където не се и сещаме да погледнем, без да търсим рационални обяснения, лепкави любови и технологични малформации на фентъзийния мащаб. И да правят музика, о, да, нотите и думите са просто различните проявления на нечовешкото, и макар да разбирам само от едните, уважавам и другите начини за преминаване отвъд границите на животинското съзнание. Осмелете се да направите едно пътешествие в хубавото българско фентъзи, направено от несъмнено интелигентни и чувствителни млади хора, от истински творци, с разбиране към света и невъзможното извън него.
За учудените – тук имаше два коментара, ама бяха спам и коментар на спам, което ми идва малко много 🙂
Въх, Ани… тая рецензия може би щеше да наклони нещата в друга посока, ако беше стигнала до ЧоБи преди година и нещо.
Стара история, за която нямам време сега. Но може да опитам „Забравената песен“ отново.
Може би едно от най-добрите качества на романа е, че е част от в известен смисъл мултимедиен проект – със все музиката, сайта, нестандартното оформление. Така си представям, че трябва да се самоиздават книги.
Здравей Ана, бих искала да те поканя на представянето на „Забравената песен“, което организираме на 10ти май в +това. Ще включва четене на откъси от книгата и много жива акустична музика.
Повече информация за събитието на сайта ни (http://aegonia.com/bg/) и във фейсбук събитието (http://www.facebook.com/events/526100720759301)
Търсих твой контакт в блога ти, но не можах да намеря. Надявам се да видиш този коментар. Ще се радвам ако успееш да дойдеш 🙂
Поздрави!
Успех на представянето! И дано още нови книги да прочета скоро от теб!
Pingback: Цигуларката Елица Стоянова разказва истории от земите на Aegonia | БМА | Българска музикална асоциация