Магията на Волкхавар

Танит Ли

Имам си нова любимка – нещо като женския вариант на Муркок, но с повече патос, тъга и експлодиращи краски. На български е чудовищно подмината, както винаги, и може да се намери само едно мъничко книжле наречено Магията на Волкхавар от нея. Но и дори тя стига , за да се влюбиш в думите и танцуващата феерия от фантазия зад тях. Очевидно магията действа. Стилът е по-скоро поетичен и пъстър, историята е леко абсурдистка и сюрреалистично представена, но по толкова красив начин, че въздейства на много повече сетива, отколкото нормално впрегвам в читателския процес. Напомня ми на Ан Райс и Марион Зимър Брадли едновременно, минус дългокосите вампири и Артуровите наследници и сродници. Да, това определено значи неустоимо заявяващ се феминизъм, тупащ по масата на търпението на читателя,  чрез силен женски образ, преминаващ тягостно през изпитанията на живота и смъртта и оцеляващ някак накрая, макар и силно променен и надраснал себе си.

Няма положителен финал  – любовта не се случва, лошите, неотличими от добрите умират може би нелепо и незаслужено, макар и непотвърдено, ужасът отстъпва, но само за малко и в никакъв случай не завинаги. Цветовете се сменят непрекъснато, избухват в мрак и се потушават в светлина, а героите танцуват около тях, опитвайки се да проумеят безумната логика на обитавания от тях свят. Амбицирала съм се да се докосна до всички по-стари светове на Танит, макар че мой лош късмет само малка част от тях са достъпни по втория онлайн начин, а книжните тела са позиционирани в някой далечен английски кашон, който ще ми излезе златен до страната ни. Скоро ще направя един по-обстоен портрет на госпожа магьосницата, тъй като ми иска да заразя повече хора с несбъднатите кошмари и случили се мечти в мрака на Ли. Заслужава си душата да поплаче малко над незапомнените си спомени.