Котаракът и Черният нарцис

Ал Торо

Като малка бях сериозен почитател на книгите-игри. Е, да, кой не беше. Но аз имах една интересна и сериозна колекция, и смея да твърдя- бях ги прочела от кора до кора. Всички възможни изходи, всички възможни избори, всички резултати, герои, истории – интересуваше ме да изживея всичко, което играта можеше да предложи. И се надявах, че след скорошния Ренесанс на книгите -игри, в мен ще се възроди и старата страст. Е, не се получи. Вече гледам на книгите -игри повече като на книги, а не като на игри, а това очевидно се оказа лош подход. Историята я нямаше никаква – може би в никоя книга игра не е имало консистентна история, реалистични герои и яснота кой кой е и за какво се бори, но сега вече за съжаление ми прави впечатление. Макар, че постигнах почти максималния брой точки накрая, тъй и не ми стана ясно какво бях, какво правех и дали постъпвах въобще добре от фентъзийно-естетска точка. Най-голямото ми постижение бе , че героят ми ни в клин ни в ръкав прелъсти дамата, която трябваше да пречука поради смътни причини, и после се запиля в още по-неясна посока. Така, че явно за мен очарованието е свършило, а е останал само критическия поглед, който не гледа много положително на нещата. Но си заслужава поне да се опита от старите корави фенове на книгите-игри. Пък знае ли се, може би старата любов ръжда не хваща при всички.

Реклами

3 thoughts on “Котаракът и Черният нарцис

  1. Опитай да прочетеш „Асасините на Персия“ на шматката Александър Султанов а.к.а Ейдриън Уейн, за да видиш какво означава да ти почернят детските спомени. Едно е да четеш такива експерименти, когато си на 14, съвсем друго – когато си на бая повече. 🙂

  2. Явно съм изостанал. Не знаех, че са се „възродили“ 🙂 Вероятно и аз ще си я взема от „любов“ по доброто старо време. Колекцията ми от 200+ книги-игри все още седи в къщи и… хваща прах 🙂

  3. Ами тъй пишат хората – били се възродили, за 2-3 месеца вече няколко нови заглавия имало след десетилетия забвение, и аз вярвам, какво да правя. Ама не бих опитала нещо друго от книги-игрите, годините си казват думата, и чара на детството вече хич ми го няма.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.