Скитникът между звездите

Джек Лондон

След изключително приятния ми първи сблъсък с различния Лондон в сборника му Алената чума, останах крайно разочарована от нарочвания му за най-читав фантастичен роман Скитникът между звездите. Тук Лондон си е стария Лондон. И никакви звезди няма. Историята на професор убиец в английски затвор от началото на 20 век, сравним само с турски такъв от днешни дни, подлаган на нечовешки и нехуманен от настояща гледна точка терор, каращ ме да забравя за известно време, че човекът наистина е убил друг хуманоид и си заслужава , каквото му се случва. Внушената силна емпатия към затворниците – изроди се заражда на фона на абсолютното очудовищовяване на надзирателите и персонала на затвора, които са много, много по-корави копелета и от Джак Изкормвача. Къде е фантастиката в случая? За съжаление мъченията до колкото знам не са точно измислица, изфентъзирани са само делюзиите на главния герой в опитите му да надживее телесното и някак да просъществува в агресивната среда на средновековни мъчения, докато го обесят. А фантазиите му са свързани с предишни животи като френски аристократ- дуелист, мърляво хлапе от времето на американското преселение в търсене на по-добър живот, викинг в древен Рим по времето на Христос, отшелник на незнаен остров, холандец превърнал се в Корейски принц, и прочие неща, които биха изглеждали сигурно доста приятно на шарен филм, но в книжния си вариант ми напомниха на злополучната за мен Чародейката от Флоренция на Салман Рушди плюс много, ама много зловещо човешко насилие, без какъв и да било свръхестествен елемент, минус поезийността на езика и силата на съдбата  при Рушди. С две думи – това не е моята книга, и засега ще пооставя експериментирането с автори извън основната им литературна линия. Казват, че много философия относно човеконенавистта имало и в Лондон, и в Рушди, но се чувствам доста слабо заинтересована от темата, така че за мен не може да е предимство.

5 thoughts on “Скитникът между звездите

  1. Чел съм тази книга в детските си години и почти не си я спомнях, но като чета ревюто, ми звучи страшно интересно. Явно някога съм обръщал внимание главно на фантастичния елемент (пътуванията на героя извън тялото му), а всъщност по-интересното е било в реалния свят на случващото се.
    Изящно ревю – хем отрицателно, хем пали по книгата. 🙂

  2. Може би ще е интересна, ако си с правилната настройка, ама аз като чаках всеки момент нашия човек аха-аха да литне из звездите , а четях само как се става от 79 на 39 килограма след мини-Освиенцим лагер в затвора, няма начин да не съм мрънкаща…

  3. Всъщност всички „фантастични“ произведения на Джек Лондон са истински бисери в своя жанр. Не знам защо тази класика не Ви е харесала – вероятно е до светоусещане, или просто до погрешна настройка в конкретния момент. Поздрави 😉

    • Имаше много малко фентъзийност в сравнение с богато отразените различни проявления на човешка мерзост. Не ми се чете за това какво животно е човека – мога и сама да го видя през прозореца 🙂 Но виж Алената чума на Лондон много ми хареса – хорър, сай-фай, класическо фентъзи – всичко си имаше.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.