- Окото на Света
- Великият лов
- Прероденият Дракон
- Силата на Сянката
- Небесният огън
- Господарят на хаоса
- Корона от мечове
- Пътят на кинжала
- Сърцето на зимата
- Кръстопътища по здрач
- Нож от блянове
Робърт Джордан
КНВ бе и продължава да е най-големия литературен проект , с който съм се захващала. Пазех си я за един по-специален период, който така и не дойде, защото вярвам , че в определени периоди трябва да се четат само наистина доказано приятни от поне три алтернативни източника книги, но така или иначе я почнах преждевременно преди около 2 години като един вид терапия срещу дадени събития от живота ми. Чаках да я довършат , колкото можах, но както всички знаем Джордан взе, че си тръгна преждевременно от този свят, преди последната , ненужно отлагана книга ( в което подозирам и ДЖ.Р.Р Мартин-а, гррр ), а заместникът му упорито твърди, че ей сега и ще я напише финалната, пък изкара още 2 междувременно. Книгите на Сандерсън ще оценя след като напише и последната – човекът изглежда млад и здрав, та да стискаме палци да си спази крайния срок през 2012, но сега нека се заемем ин мемориан с оригинала.
Поредицата си е класика, няма на кого да обяснявам – повечето ме четящи поне веднъж в далечната си младост са се залавяли с историята за Преродения Дракон. И след години са се отказвали ритуално от нея. Да, книгите са противоречиви като качество за навикналия на динамични мъжкарски битки читател. Има си много видима причина за това – учудващо Джордан се проявява повече като…женски писател със всеки следващ том – в текстовете му пъплят купища емоции, трепети, съмнения, и дяволски много поглаждания на поли, дърпане на плитки и сумтене – все знакови и отнемащи почти половината живот на женските героини в КНВ действия, които са изкарали не един и двама фентъзи фенове извън релси и даже май съм виждала някои от същите да тичат голи и пищящи из общежитието едно време , виейки „Нинив, кучко, ще те оскубя до голо!“. Още едно противоречие – за писател с типично женски стил, точно женските му образи са изключително дразнещи кифли, надарени с огромна сила , но и преднамерено смотан и лесно пречупващ се характер.
Из книгите има и внушително количество от намеци за садо-мазо с лезбо уклон и активно многоженство- още една странност на сякаш замислената за млади читатели поредица. Може да се приеме като остро ясен признак колко малко Джордан е разбирал жените приживе. Или по-точно изказва не дотам ласкавото му отношение , даже доста перверзните му фантазии свързани с уж нежния пол. Някой по-образован психолог веднага ще открие между редовете скрита битка срещу властна и обсебваща съпруга, каквато поне доколкото съм чувала е имал реално, съчетана с изключително нездравото му и доста наивистично отношение към връзките въобще, което все пак си е характерна черта на всеки рандъм фентъзи писател/читател с нърдовски лайфстайл.
Въпреки мудността и погрешността в толкова много отношения КНВ трябва да се прочете. Цялото. Било то и само от уважение към таланта на Джордан, разказващ на около 10 000 страници до самата си мъчителна смърт за историята на пост-апокалиптичния уж наш свят, потънал от незапомнени времена във фентъзи алюзия на древни и модерни технологии, прикрити зад евфемизми като Единствената сила и Приказния век. Може би този вариант на пост-апокалипсис е единствения, който би ми харесал, макар и с доста провинциален и нехигиеничен привкус , все пак е доволно анти-модерен и даже премного утопичен на моменти. Да имаш конкретен враг с не много земен произход и неясни желания, които обаче дефинитивно са тъмни и антихуманни си е утопия вече във време, когато не знаеш от кой уж човек-събрат да очакваш най-лошото.
Въпреки общо споделяното мнение героите на Джордан не са наистина скучните клиширани прости селяни надарени свише , спасяващи света с едно помръдване на лявата си вежда в стил Скалата. Главната тройка вълшебни тавирени са просто хора, поставени в екстремни условия. И да, не се справят кой знае колко добре, обхванати от гняв и безсилие, мечтаейки за липсата на промени. Глупавите им действия , наивистични разговори и нелепи мисли ги правят прости хорица, които са се събудили една сутрин у гащите на Супермен , и от тях се очаква без капка избор или съвест или своя воля да спасяват каквото трябва, но което не познават, с цената да заплатят със всичко, което имат, дори и със себе си. И се пречупват , да, и лазят по корем, алкохолизират се, шизофренясват, изолират се от всички. Не всеки мечтае да е Супермен. А Супермен определено си мечтае да е само Мен. Колко психология можете да изцедите от 11 тухли четворки, писани в огромната си част от чисто комерсиални подбуди? Ами много, страшно много.
Жените са кифленската версия на тъжни Супержени, които губят себе си непрекъснато и обръгват характерите си с много повече бой от мъжете ( наистина Джордан е имал ОГРОМНИ проблеми или ДОСТА извратени фантазии за спанкинг, честно ) , но въпреки това не са им спестени нито чисто романтичното ненавременно и непохватно възприемане на чувствата, нито трудностите на майчинството, нито тежестта на дълга към другите, разчитащи на теб по рождение съчетани с основния източник и оръжие срещу женското им безсилие. Бих могла да набедя Джордан дори като феминист, ако не беше тоя бой и подчиненост в Бялата кула, но все пак всеки си има право на някакви фантазии. Действието на поредицата е мудно, да, определено, но пък толкова приятно мудно. Стилов автор , без съмнение, който разпростира света си до граници , силно врязващи се в нашето ежедневие до степен да приемаме Айез Седай и Отстъпниците като колеги от работата, които определено не понасяме, или Тролоците и Мърдраалите за просто някакъв по-грозен вариант на скинарите зад блока, покрай които минаваме малко по-бързо от обикновеното, с надеждата да сме достатъчно не – етносно или гей изглеждащи.
Светът на КНВ ми е топъл и уютен, не ме отегчава , което си своего рода постижение, а напротив – кара ме да се чувствам сякаш в моето си истинско време, при познати и добри приятели, които разбират какво наистина ми е важно и ме увличат в техните си да речем справедливи борби. Да, звучи толкова неестествено и лигаво добряческо от моя страна, че направо ми се гади, но признавам като на импровизирана среща на АА- Здравейте, аз съм Ана Хелс и харесвам КНВ. И да не ми отговорите, все тая – аз намерих мекия свят, в който мозъка ми си почива и работи на истинските си вълни. Милиони го споделят с мен ( или поне така твърдят издателите ), така че няма да съм благословено сама, но и това е нещо. А, да, и не ми пука кой уби Ашмодеан. Макар че съм за Грендел. И се надявам последната книга да е наистина последната книга. Всеки свят трябва да има своя край.
ANNA HELLS' FANTASY PLACE 
Анче, приятелко, ти си се смахнала. Да, знам, че това е, което искаш да чуеш, но не мога да не го споделя. 🙂 Почнах КНВ и ги изчетох всичките 12 на Джордан барабар със предисторията, но открих в един момент, че не помня как е започнало всичко, кой кой е, за какво се бори и къде се намира. Може би един ден ще препрочета всичко просто за да си припомня нещата и да ги разбера. Може би това ще е, когато Сандерсън свърши поредицата и дано да е преди да свърша аз. 😀 Всичко това е само може би. И си има причина. Копирането на методите на Гудкайндовите морещици е само елемент, който допълва другите познати ми елементи от фантастики и фентъзита. Май по-скоро е заради мотаенето в безсмислени действия, места и герои, което само ми губи времето и ме ме кара да забравям имената на половината неща, които срещна. 😦 ПП: Негативното ми мнение в момента е главно заради „Вещерът“ на Сапковски. Тоя човек що наместо да опикае пода като всички нормални хора трябваше да осере тавана? На всичкото отгоре някой ми каза, че полският селянин щял да пише и още книги към поредицата. Това живот ли е?
Абсолютно съм се смахнала, факт , и съм много proud of it:) Ти да видиш колко прелестно – милозливо ревю съм наготвила за Вещера, ще ми търсиш адреса да ме мериш с гнили домати, ха! Гудкайнд си го пазя още, много хубаво ми седи на рафтчето, ама чакам да ми дойде по-хард настроение. Пък и ако аз не напиша шашаво странно ревю, кой, все пак, моя си е нишата пък!
Лелее, а да знаеш на Гудкайнд колко съм му насабрал. 😀 Колкото до „Вещерът“, първите книги са ок, но нататък Сапковски прави един тюрлю гювеч от гледни точки, безсмислени в по-голямата си част и единствено оправдани от нуждата за цялостност на картината, която всъщност така и не се получава, а става фрагментирана и просто зацапана с всевъзможни вътрешности, съществуващи сами за себе си. Тънкият хумор и разчупването на клишетата, съчетани със всевъзможните създания и чат-пат откачената им психика, която правеше нещата оригинални, изчезнаха и бяха заместени от системен терор, който трябва да покаже кървавите зъбци в машината на прогреса. Дрън, дрън, та пляс! (фучене) Таванът е безвъзвратно за пребоядисване, пък!
Е, аз тъкмо завърших първия Вещер , та съм далече от обективна оценка, но пък ако продължава така героично да ми се перчи и мрачно да ми мълчи Гералта , няма как да не ми харесва – малката ми женска душичка си умира за tall, dark and handsome с меч, даже два, тъй че аз съм фен по подразбиране. Между другото реших да съм по-положителна, доколкото ми е възможно, че майка ми напоследък след като ме прочете се се обажда разревожена и все пита „дъще, защо само такива боклучави книги четеш, защо не си даваш парите за нещо стойностно, мама“. И какво да отговоря, честно? 🙂
Олеее, и аз съм в шок от това меко ревю!
Толкова коментри съм слушала за подмотаването на героите, и толкова противно ми изглежда метъра и половина поредица на рафта, че съм се отказала тотално да я чета, докато не остана без алтернатива (невъзможно).
За Гудкайнд мога да кажа откровено, че става до към 5-6, докарах до осма, после бих шута на тия нещастници, щото спря да ми пука за тях.
А от „Вещера“ харесах първите две – сборниците. За другото съм съгласна с gost. Мемой се мори с романите на Сапковски.
Приемам КНВ като един вид guilty pleasure , също като Гордост и зомбита – не е за всеки или е четивно само за подходяща възраст и бекграунд, но пък аз нямам нищо против помотващи се книги напоследък. Едно време като бях върл РПГ геймър прекарвах часове в скиторене из разни полета млатейки безмислени чудовища, дето почти нищо не пускаха, та това с помотването на мен ми идва като спомен за младостта. Ама не е за всеки де, на теб лично въобще не ти го препоръчвам, ти имаш по-остър вкус и само ще се дразниш, поне доколкото съм те чела. Това е за по-лениви фенове, кат’ мен 🙂 Ама няма да се регистрирам у някой КНВ форум, я, чак дотам не съм стигнала, просто е приятно, може би само на мене. Като съм крива, да съм крива докрай!
Shanara, дори в третата имаше култови моменти, но после разводни нещата, измести фокуса извън Гералд и извън здравия смисъл. 😦
Хех, аз ужасно много скучах с „Кръвта на елфите“ – бях си я взела на морето миналата година. Много емо дюдове, много еко идеи, тотална депресия. 😦
Шанара, следният пасаж е един от онези, с които ще си спомням поредицата. Мисля, че е образец на това как авторът успява да предаде случващото се чрез диалог и нищо повече. Получаваш и бонус (признание, че съм фен на избрана от теб писателка на любовни романи), ако откриеш грам екология или емо елементи в текста.
— Така нареченият Знак Аард, Цири, е много просто заклинание от групата на психокинетичните магии, основаващо се на насочването на енергията в определена посока. Мощността на тласъка зависи от концентрацията на волята на излъчващия и от вложената сила. Тя може да бъде значителна. Вещерите са усвоили заклинанието, възползвайки се от това, че то не изисква да се знае магическа формула — достатъчна е концентрацията и жеста. Затова са нарекли заклинанието Знак. Не знам откъде са взели наименованието, вероятно от Старата реч. Думата „ard“, както знаеш, означава „връх“, „висок“ и „най-висок“. Ако е така, то това наименование е много измамно, защото трудно може да се намери по-леко психокинетично заклинание. Ние, разбира се, няма да губим време и енергия за толкова примитивно нещо като един вещерски Знак. Ще изучаваме истинска психокинеза. Да потренираме със… Ето, с тази кошница под ябълковото дърво. Концентрирай се.
— Готово.
— Бързо се концентрираш. Напомням ти: контролирай изразходването на сила. Можеш да отдадеш толкова, колкото си натрупала. Ако отдадеш дори мъничко повече, това ще бъде за сметка на собствения ти организъм. Такова усилие може да те лиши от съзнание или дори да те убие. Ако отдадеш всичко, което си взела, ще загубиш възможността за повторение и ще трябва да почерпиш сила отново, а ти вече знаеш колко трудно и болезнено е това.
— О, знам!
— Не бива да отслабваш концентрацията си и да позволяваш на енергията да изтича от теб сама. Моята учителка обичаше да казва, че трябва да отдаваш силата си, сякаш изпускаш газове в бална зала: деликатно, икономично и контролирано. И по такъв начин, че околните да не се досетят, че това е твоя работа. Разбираш ли?
— Разбирам!
— Изправи се. Престани да се хилиш. Напомням ти: заклинанието е сериозна работа. Прави се в грациозна, но същевременно и в горда поза. Жестовете се извършват плавно и сдържано. С достойнство. Не правиш глупави физиономии, не се мръщиш, не изплезваш език. Оперираш със силите на природата, така че оказвай уважение на природата.
— Добре, госпожо Йенефер.
— Внимавай, този път няма да те екранирам. Ти си самостоятелна магьосница. Това е твоят дебют, грозно патенце. Видя ли бутилката вино на шкафа? Ако дебютът ти е успешен, учителката ти ще го изпие тази вечер.
— Сама?
— На учениците се разрешава да пият вино чак след като вземат изпита за калфи. Ще ти се наложи да почакаш. Ти си схватлива, така че ти остават само още десет години, не повече. Е, да започваме. Подреди пръстите си. А лявата ръка? Не я размахвай. Отпусни я свободно или я облегни на бедрото си. Пръстите! Добре. Хайде, давай.
— Ааах…
— Помолих те да не издаваш звуци. Отдай енергия. Безмълвно.
— Хааа, ха! Подскочи! Кошницата подскочи! Видя ли?
— Едва потрепна. Цири, икономично не означава слабо. Психокинезата се използва с определена цел. Вещерите използват Знака Аард, за да съборят противника на земята. Енергията, която ти отдаде, няма да свали дори шапката на противника ти! Още веднъж! Малко по-силно. Смело!
— Ха! Полетя! Сега беше добре, нали? Госпожо Йенефер?
— Хммм… После ще притичаш до кухнята и ще отмъкнеш малко сирене за виното ни… Беше почти добре. Почти. Още по-силно, патенце, не се бой. Вдигни кошницата от земята и я удари както трябва в стената на тази барачка, така, че да се разхвърчат трески. Не се прегърбвай. Горе главата. Грациозно и гордо! Посмело, по-смело! О, по дяволите!
— Олеле! Извинявай, госпожо Йенефер… Май… отдадох малко множко…
— Съвсем малко. Не се разстройвай. Ела тук. Спокойно, малката.
— А барачката?
— Случва се. Няма за какво да се тревожиш. Дебютът, общо взето, трябва да се оцени положително. Що се отнася до барачката… Не беше толкова хубава барачка… Не мисля, че ще липсва особено много на някого в пейзажа. Здравейте, уважаеми дами! Спокойно, спокойно, какви са тези вълнения и този шум, нищо не е станало! Без нерви, Ненеке! Нищо не е станало, повтарям. Просто трябва да се съберат дъските. Могат да се използват за подпалки!
Между другото Джордан първоначално беше предвидил да напише 13 книги. Когато разбра, че не му остава дълго да живее, съкрати ги на 12, но не успя да ги довърши, та станаха 14 (за сега…)
Но пък за разлика от мудните 7,8 и 9-а книга, и 10-та, която може спокойно да се пропусне – не се случва почти нищо в нея, 11-а беше динамична, на нивото на първите, и много от отворените сюжетни линии бяха затворени.
12-а също е на ниво – Сандерсън се е справил добре, сега започнах 13-а, ама съм в началото, още не знам, как ще е.
Аз съм сигурна , че ще има поне десетина прикуъли, сикуъли и ад-онове към Колелото, едва ли ще го оставят франчайза да стои така не-комерсиално завършен. Което не знам дали е добре. Все пак нещата трябва да си имат край.
Аз съм до 5-та книга „Небесният огън“. Обичам да чета фентъзи, но не чета основно това. Прочетох всичко подред (включително прелюдията) до тук и мога да кажа, че има интересен замисъл и много добри идеи. Харесва ми светът, който е създал .. вярно има аналогии с други поредици, но ми харесва стилът на Джордан, описанията .. за съжаление нямам много време.
Един път грабне ли те Шарката и е трудно да се откачиш.Да Джордан е най – големия графоман и описанията му например са убииствено дълги и обстойни , но пък така те потапя надълбоко.Аз прочетох първите 7 една след друга( малее към 5000 стр) и по едно време все едно че живеех вътре-толкова детайлно е всичко.факт е че ако КНВ беше 3-4 книги можеше да доживее да пише за Войната на Силата , което според мен би било по-интересно.