Хрониките на Черния отряд

black-company

Черният отряд
Надвиснала сянка
Бялата роза
Сенчести игри
Сребърният клин
Стоманени сънища
Мрачни времена

Глен Кук

Гледам книжките и се чудя – за кой дявол реших да събирам неиздаден или по-скоро в твърде дълъг процес на издаване многотомник, описван най-често като мрачно мъжко военно фентъзи, след не напълно удовлетворителната ми среща с Кралят-маг на Бънч преди около година-две? Да, вярно, изглеждат много добре стройно подредени, колекционерски номерирани, с лъскави стилни черни гръбчета, но Хрониките в крайна сметка са точно това , което си мислите, че са на най-пръв поглед. Този път обаче много по-добре направено и балансирано за доста повече и различни от клиширания тип фентъзи читатели  – визирам напъпилите тийнове с тонове диви хормони,почти неконтролируема агресия, депресивен постоянен сблъсък с бруталната реалност и силна привързаност към някои свои крайници. Да, точно така ви виждат комерсните писатели, не им се обиждайте, семейства хранят и ако не използват слабостите ви, няма друго какво да правят.

Тъмно или дарк ако щете , мъжко грубовато фентъзи, но уравновесено с наистина ярки силни женски образи, които могат да сритат със смайваща ефективност н на брой оперени мъжки задници. Хардкор биткаджийско, с мащабни военни кампании, люти многохилядни битки, учудващо само с лекички намеци за някакви любовни упражнения между правилните полове, но все пак четимо и от жена фентъзи читател без да се жертва на цената на твърде много прозявки или загрявания на бузките от някоя по-срамотна сцена. И с наистина страшно добро чувство за хумор – черно, цинично, хитро, приятелско. Точно такива трябва да са военните шеги – когато шепа мъже без особени специални умения биват подгонени от демоните на всичко адове околовръст,  трябва да се смееш, иначе полудяваш и биваш изяждан. В някои случаи буквално. Някой го беше нарекъл реалистично фентъзи , и е прав. Но не говорим за онази тъпа пошла кифленска реалност , която ви чака под прозореца, а всичко е изградено толкова истинско и достоверно, че сам се чудиш как така страната ти не се управлява от Дълга сянка, или защо все още Гоблин и Едноокия не са ти разпердушинили холчето в епична битка между пръскащи газове лилави гъсеници и ръсещи ярки храносмилателни сокове  мъхести паяци с импски произход. Не ви е ясно, знам, но след 7 книги чувстваш тези образи страшно близки, и дори такива нелепи простотии ти се струват част от нормалното ежедневие.

Това може да е историята на твоята тайфа, поставена в нечовешки условия , когато оцеляването ти е под толкова голям въпрос, че най-голямата ти мечта да си изкопаеш една дълбока дупка в земята и да поседиш на топло в нея очаквайки каквото там ще идва да те яде. Само че не можеш да си позволиш дори и това, а продължаваш, и даже побеждаваш, макар и да губиш едновременно. Предателства и загуба на приятел, съмнения в любимия, открадване на най-ценното ти, преследване на мечтите, търсене на щастието, приемане на по-малкото зло – всеки твой злободневен проблем е тук, под слънцето на странен свят изпълнен с магия и странни същества почти до пръсване. И те кара да се чувстваш… абе, да чувстваш. Не е малко. Не се отказвайте след първата книга и не ги изгълтвайте наведнъж – черното понякога идва малко в повече, а отчаянието леко настъпва надеждата по пръстите в битката за вашата лична читателска емоция. Кук е направил много добри и лесни за харесване и съчувствие герои, макар че не открих ни един, който можах да нарека с чисто сърце добрия. Или лошия. Даже нехората са толкова истински хора, че ти се иска да потупаш приятелски и най-големия злодей и да му кажеш „Другия път пробвай пак , братче“. Защото друг път почти винаги има, в книгите на Кук малко трудно се умира окончателно, макар че чувството за прекомерни загуби на приятели присъства непрекъснато. Майсторски похват без съмнение. Ще очаквам и последните три книги от аналите на не толкова черния в крайна сметка отряд – дано Лира принт съумеят да ги издадат в близките година-две, изпълнена съм с почти подплатени с реални причини надежди. Защото си заслужава – всяка книга, всеки ред, всяка гледна точка, нов похват, нов герой или въплътил се стар такъв – големите поредици не доскучават само ако се експериментира в тях, а Кук това умее и то смея да кажа повече от успешно.

Advertisements

8 thoughts on “Хрониките на Черния отряд

  1. gost каза:

    Хах, а не ти ли направи впечатление как Знахарят в началото на всяка книга, в която той е разказвачът, се оплаква, че те всички са вече прекалено стари и обезверени, а после се заемаха да бутат или дозакрепят империи? Друго, което трябва да се отбележи, е, че Кук доста лесно дава определения на героите, което ми пречи аз да го направя сам. Отвъд тези и някои други дребни подробности поредицата е за 6. 🙂
    ПП: Не намирам твои контакти на блога…

  2. Ами то и в Смъртоносно оръжие Дани Глоувър все се пенеше , че i am too old for that shit , и след това тресеше старчески кокали след онова лудото Гибсъна в пореден опит за спасяване на света. Като ти е яйцето на меките части, ще тичаш и ще се биеш, мрънкането си идва от възрастта, почти го усещам вече 🙂 Това си е фентъзи реализъм според мен. Но не съм го усетила това прекомерно дефиниране на характери – аз ги виждам всичките достопочтенно сиви и колебаещи се между крайности на умерено доброто и неумерено злото. Може би имам друга морална система, и оценявам образите твърде комплексно, знам ли.

  3. Доста хора от обкръжението ми са ми препоръчвали поредицата, но всичките са мъже и чаках да чуя женска гледна точка по въпроса. Мерси за ревюто 😉

  4. gost каза:

    Именно въвеждането на категориите добро и зло ми бъркат в здравето. 🙂 Ако си спомняш Знахаря току казваше за Скубльо например, че в него се таи поне зрънце добро, а след това го казваше и за други. Не знам дали това е комплексното, за което говориш, но ми идва твърде смляно… Това обаче са бели кахъри, както казах. 🙂

  5. Хмм, аз пък продължавам да ги виждам всичките герои като хора , които с еднаква лекота ще те пречукат в тъмната уличка, или ще скочат да те защитят пред неоспоримо по-силен противник заради единия импулс. Героите на Кук се изменят според ситуацията – в един момент са ебати и боклуците, в следващия – почти бели и добри. Аз поне така ги чета и разбирам. Да не съм сбъркана нещо или съм чела някои страници в полу-сънено състояние, щото съвсем различна представа съм си формирала за точно този въпрос. Интересно…

  6. gost каза:

    О, не. Всичките му, или почти всичките му, герои са хора, които ще направят необходимото, за да постигнат целите си. Грабят, убиват и т.н. инфарктни за Мойсея деяния. Същевременно Знахарят освен че избива всеки, който му пречи, раздава опрощения с думите: „В него/нея има зрънце добро, което може да се пробуди“. Едни такива думи ми бъркат в здравето, колкото и да не са от значение за реалните събития. Просто намесването на две такива морални категории предизвиква у мен лека алергична реакция, която лесно се заглушава от другите качества на книгата. 🙂

  7. Ами точно този емоционален шизофренизъм ми е любим пък – злите касапски настроени момчета с иначе съвсем добри сърца. Предполагам си е нещо чисто женско 🙂

  8. gost каза:

    Женско… мда. Мъжете проявяват слабост, жените обявяват, че затова ги обичат, от което мъжете решават, че и те трябва да са влюбени… не е нужно да е съзнателно, за да е опит за налагане на контрол. 😛

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s