Вещиците

Ан Райс

Който е чел нещо някога на Райс, е наясно с нейния елегичен, почти умъртвяващо скучен стил, който в контекста на повечето и работи все пак , свързани с древни вампири и вълшебни същества, се приема по-скоро за поетичен и красив. Но този ефект е валиден само когато книжката не надвишава 200-3оо страници, а Вещиците е около 2500 страници чист краен райсизъм… Надявам се схващате намека и тихото предупреждение да отстраните всички остри предмети докато четете Вещиците, особено ако сте по-впечатлителен тип. Действието меко казано би могло да се нарече мудно, поне в повечето време, но оставя впечатлението за преднамереност – точно когато ти се иска да се разпищиш от скука и да накъсаш поредното дебелишко томче на съставните му коли, изведнъж Райс обръща така сюжета, че застиваш от ужас, погнуса или съпричастна ярост, и няма сила на земята , която да те принуди да не продължиш. Но след това те очакват още няколко стотици страници толкова красиво написано нищонеправене, че се самоубеждаваш почти агресивно как Джордан е най-динамичния писател евър , а КНВ е поредицата с най-много действие на квадратен сантиметър . Който разбира какво се крие зад инициалите КНВ , разбира абсурдността на изказването. Даже прекалено щедрите шепи чудовищни инцести и разгулни сексуални нрави на фона на древния красив Ню Орлеанс преди Катрина, те отегчават, а говорим наистина за кошмарно семейно оплитане, където всеки е дядо, баща и брат на бабата, която е сестра, братовчедка и майка на главните герои, и си мислиш, че няма как от този генетичен ужас да не се падат поне по шест глави и осемнадесет крака на човек. Но не – единствените резултати са просто перфектен външен вид и възжелани вещерски способности, плюс купища семейни богатства. Райс много често вкарва в книгите си доста оправдателни намеци за привидната приятност и безобидност на инцеста, което ме кара да се съмнявам кой точно е баща и, и какъв и се пада освен баща… „Полунощ“ е най-дългото умотворение от Вещиците , и следователно най-трудно преглъщащото се – почва като съвременен роман с леко готически елементи, преминава в хроника на развратния род тип Калигула и Месалина, достига до трилър – хорър ужас с леки сай-фай елементи при „Лашър“ и завършва с вълшебна приказка тип ирландските легенди на Скот в „Талтош“, с лек , смирен намек за предстоящ апокалипсис. Главният дух, около който се върти цялата вещерска история,  се изменя като идея от прост несмирим призрак, през почти братовчед на извънземното, което излиза от горката Сигърни Уивър, до вълшеблен древен ший, но така и не става ясно точно какво е , колко добронамерено или зло е, и дали последните му думи не са друг начин да ни кажат – затворете прозорците, че краят на света идва…Въпреки всичко красотата и майсторството на стила на Райс са неоспорими, макар и трудно смилаеми в твърде много моменти. За феновете на по-скоро поетичната проза омесена със съвременни елементи на любовен роман с лек фентъзиен привкус това може и да е прекрасно литературно попадение, но аз си оставам почитател на по-кратките форми на райсизъм – оставят ми по-консистентни усещания, и по-положителни също.

Реклами

5 thoughts on “Вещиците

  1. Даже много добре си се изказала. Аз не бях чак толкова ласкав в краткото си ревю на Лашър. Именно затова и все още нямам нерви да приключа поредицата като прочета и последната книга. Има време за това.
    Иначе съм съгласен – ако книгите бяха с едно 500-600 страници по-кратки, сигурно щяха и да са интересни. Честно казано в първата книга най ми допадна историята на рода – от самото им начало до наши дни. Но първите 2-3 глави особено бяха нещо нечовешко за четене – мудно, скучно, без почти каквото и да е действие, и всяка по стотина страници средно :Д
    Но аз като цяло не съм и чак такъв фен на Райс (поне от това, което съм й чел).

  2. В интерес на истината Талтош е най-добрата от всички – най-малкото там се вкарват доста фентъзи елементи, уж разкриващи природата на братовчедите на Лашър, почти елфи ги изкарват , и общо взето малко по -нарядко ти се иска да си прережеш вените от ужас как точно си се насадил да четеш тая бавна лудост…

  3. Ще го видим и Талтош… Ама сигурно няма да е в близките няколко месеца :Д

  4. Тези книги не трябва да се четат, ако човек планира бременност и кърмене. Едно, че да родиш дете е изпълнено с ужас, но ако се замислиш за възможността да се роди древно чудовище, малей!

    • Принципно вероятността да родиш нормално човешко чудовище е винаги повече от огромна. Всички неприятни, изродени душевно и ментално, побъркани , бездушни и социопатични хорица майки са ги раждали , и то не винаги лоши майки. Древното зло само дава някакъв смислов привкус – тъй и тъй не знам какъв изрод ще ми стане детето, но поне да е дете на извънземно/дете на дявола/дете на демона или каквото там дойде, че да има поне щипка оригиналност. Трябва да се гледа оптимистично на нещата от живота, пък дори и такива , забъркали нетленни същества. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.