Алената чума

Джек Лондон

За мен Лондон винаги е бил синоним на бесни кучета, влачещи шейни със впиянчени алчни за злато типове, из снежни скучни пейзажи на ледена Аляска. Знам, че е тъпо да имам толкова гигантски предразсъдък срещу един от малкото позволени западни класици в миналото , но пък на мен ми трябва малко да закача на някого алената буква. И разберете учудването ми, когато попаднах на мнение в тема за класически хорър , изказващо странната теза, че Лондон е доста читав смразяващ кръвта хорърист и даже – фентъзист . Харесвам старите автори, които не знаят дори в зачатък на идея какво е интернет, мобилен или гей парад – те никога не пишат наистина досадната ми в по-голямата си част истинска сай-фай фантастика, нито безкрайни епоси, а едно прелестно меланхолично фентъзи за алтернативни светове, в които често толкова силно ми се иска да заживея, че душата ми понякога се чуди дали не е дошла в погрешното измерение. А Лондон се оказа много , много приятна изненада. Книжката е доста малка, но съдържа прилично стряскащ класически неизказан ужас –  е, не чак Лъвкрафт, но пак е приятно. Историите се носят от постапокалиптичен хорър за свят покосен от нещо като зомби инфекциите чума, към страха от необяснимото зло скрито в безумни неназовани джунгли, леко заситнявайки към изключително достоверно звучаща история за съзряването на гениалния зъл учен, призован да унищожи света, и финтирайки към ужасяващ поглед към нехуманния зародиш на човечеството и доста зловещ вариант на Тарзаноподобен мистър Джекил , но този път комбинация от древна душа на людоед и съвременна душа на английски благородник.  Вероятно цялото ми положително усещане от Лондон идва до голяма степен от подчертано ниските ми предварителни очаквания, но бих препоръчала тези разкази на абсолютно всички почитатели на тъмната страна на литературата,  зажаднели за наистина добър източник на тих страх .

5 thoughts on “Алената чума

  1. Не знаех, че Лондон е писал такива неща (то аз не и като да съм се интересувал де), но… определено привлече вниманието ми. Трябва да се пробва. 🙂

  2. ПП; Малко офтопик, ама просто го видях сега… Гледам, че четеш Вещиците на Ан Райс. После да не забравиш да напишеш няколко реда, че ми е любопитно 🙂

    • Абе, засега Вещиците вървят като еротична сапунка – бабата вещица се онодила с дядото вещер, децата им се онодили с братовчедите, а внуците си се онождат в семейното ложе съвсем самостоятелно, понякога в компания на призраци, ама все пак са си 4 големи тухлички, а аз съм още на първата, надявам се да вземат да спрат с разплождането и да повещеруват малко…

  3. аз имах същите предразсъдъци по отношение на Лондон, но пък открих другата му страна със „Скитникът между звездите“. 🙂

    • Ако някой се сеща за друг крайно пренебрегван откъм възможности за читава фентъзийност автор да казва, ниските очаквания съчетани с доброто качество дават просто разлигавящо се удоволствие 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.