Малкият Никола, Ваканциите на малкия Никола

Рьоне Госини

Напоследък имах нужда от позитивна и зареждаща, доволно елементарна и силно наивна по изцяло детски начин книга, но все пак с хитроумно намигване към овъргаляните в опит и грижи възрастни, че да не ми заспи интелектуалният радар съвсем все пак. Малкият Никола се оказа точно това. Кратки истории за малко френско мърляче, написани хем с наивитета на първокласник отпреди петдесет – шестдесет , че и повече години години, във времената отпреди модернизма, сексуалната революция и технологиите, когато децата си бяха просто деца, а не подрастващи възрастни. Не мога да кажа, че моето детство има много общо с историите на Никола – все пак неговите са си чисто момчешки щуротии на лекомислено хлапе в свят без особена опастност, но все пак всеки ред , всяка картинка и глупава ситуация, ти носят нещо топло и отдавна забравено – като историите  за Малкия мъж и Малката мис, за Живко Ленивко и Билянка Разпилянка, за  Азаран Бюлбюл и Улица Грипари…На повечето от вас тези имена не означават съвършено нищо , но това са само щрихи от тоновете детски книги, които четях и препрочитах десетки пъти в опитите си да не порасна съвсем. Е, погледнато реално тези „тонове“ са по-скоро петдесетина тънички книжки, но в детското ми съзнание те магически и съвсем устойчиво образуват безкрайни планини и морета от истории, които ми даваха почивка от не детския свят. Така е и досега, макар че недоволният женски Питър Пан в мен се задоволява и със средно сериозни философски фентъзита в повечето време, все пак предпочита и тотално вдетиняване понякога, ей така – за тонус и капка искрена усмивка. Малкият Никола предоставя перфектното бягство – отвъд възможните спомени, в едно утопично и чисто безвремие, където възрастните са просто смешни, а приятелчетата нямат нищо против да им тряснеш един по муцунката, защото все пак ако не се биеш с приятелите, с кой да се биеш. Не знам дали за децата тази книга е толкова приказно свежа, колкото я усещам даже в тила си, но си заслужава да бъде прочетена от някой възрастен, пък било то и за приказка за лека нощ на наследника. Все пак и възрастните заслужават леки сънища.