Изабел

Гай Гавриел Кай

Много противоречиви мисли ми навява тази книжка. От една страна, е нещо като духовно продължение на Фионаварската трилогия, която на мен лично ми направи огромно и силно положително впечатление за разлика от общото мнение, но дори и с цялостната си насилствено-положителна нагласа, точно този опит за литература е на твърде, твърде много обиколки зад оригинала. Протяжна в началото, елементарна в средата, но за щастие с елегечния Кай -край. Но заради един край дали си заслужава да се изчете цялата тухличка, освен ако не пътувате за 2-3 часа в двете посоки с автобус или влак? Разберете ме правилно, аз съм Кай фен и оценявам неговата поетична мудност и нежно нищонеправене, което се стели на плътни , опасани в авалонска мъгла епични пасажи. Но тук историята е … покварена от действителността. Докато във Фионавар уж обикновени хора попаднали в другия свят се адаптират чудесно и забравят човешкото в себе си, тук имаме обратния ефект – вълшебните същества отпреди хилядолетия се омесват с средностатистически хуманоиди и резултатът е по-скоро сценарий за тийн блокбъстър. Лош тийн блокбъстър. Което не е добре. Вероятно е опит за роман за млади подрастващи и си носи всички торби с негативи, произлизащи от опита за по-лесносмилаемо и „яко“ писане. Но крайния резултат е чисто и просто разочароващ, защото Кай не може да се консумира тъй лесно, и опитите да се пригоди за масовия вкус са толкова гротескни, колкото опитите за кулинарен шедьовър на френски шеф в Макдоналдс. А така ми се искаше да съм по-позитивна…