На крачка от гроба

Джанин Фрост

Много се надявах да съм намерила моята нова Анита, която за съжаление напоследък със всяка следваща книга става все по-развратна животинска самка, и все по-малко вълнуваща като човешка личност. За жалост тук намираме една втора Суки, макар и без отвратителния селски южно-американски акцент. Главната героиня е по-скоро скучна кифла, с единствената способност да се е пръкнала след изнасилване на човешката и майка от похотлив вампир, което я прави всичко на всичко полу-смъртна и все пак красива американска шаврантия. Майка и определено страда от силна деменция и обсесия след насилието, което придава и на дъщеря си, като я прави противно неспособна да прояви малко гръбнак , и се принуждава да следва мнението на крайно неприятните си и задръстени роднини, чиято огромна „любов“ към нея се изразява основно в подстрекаване към активно курварство с немъртви, което евентуално ще доведе до тяхната смърт от ръцете на непохватната Кат. И разбира се, без липса на учудващ туист, един красив , стар и възпитан вампир се появява от никъде , бият се малко и после се влюбва на нищо отгоре в нея, и тя в него естествено, и ставаме свидетели на десетки страници скучна еротика между гаджета, където най-интересното е розовата вампирска сперма. Нищо вълнуващо наистина, поне при Анита все си на тръни дали няма да и откъснат главата или други части при сексуалните и подвизи, тука всичко си е безлично и скучновато за всеки със съществуващ сексуален живот. И на всичкото отгоре в историята набъркват и политици, търговци на бели робини, фбр свръхестествени отдели и всякакви отегчителни неприказни лайна, които мога да прочета във всеки риалити трилър. Трябваше аз да послушам Шанарата, , че това е просто една невпечатляваща боза, ама аз  – не, все се надявам Ибиса да издадат нещо читаво. Но не би, поне за момента.

Реклами

6 thoughts on “На крачка от гроба

  1. :D.
    Да исках, нямаше да мога толкова живописно да оплюя книгата. А тя напълно заслужава подобно ревю. Не е мъчи с и с втората в поредицата – става по-зле.

    • Толкова кифленска история, вярвай ми, не бях чела от години… Ама като съм тъпа и упорита, все търся диаманти в лайната и накрая само ръцете ми дето миришат. За следващите книжки пари да ми дават, няма да се пречупя да ги отгърна даже. Сега ще пробвам Тъгата на сукубата, но почти на сто процента съм убедена, че и там ме чака поредната скучна кифла, ама поне кифла с рогца и опашка. Кифла-дявол…какво сме принудени да четем от великите ни издатели…

  2. То само кифли да бяха. Обикновенно ги придружават някакви тутманици и се получава пекарско-комсомолска… Дай Боже да издадат Мърси Томпсън накрая. Време е за сериозно момиче с мъжка професия, некурварска женственост и умерена доза феминизъм.

  3. 🙂 Е, аз пък си харесвам поредицата. Като холивудски екшън на хартия – слабо съдържание, но леко и забавно. И дори да е копие на Райна, Кат ме кефи повече. Но определено е далеч от Анита (поне в добрите й години). Е, освен секс сцените – Лоръл Хамилтън може да оттегчи и загорял пандизчия.
    Най-много ме радва приятният кокни и черно-мръснишкия хумор из поредицата. Не съм сигурна как е превода в това отношение, а и ме е страх да проверя, имайки предвид еквилибристиката със заглавието на книгата и поредицата. Защо? Кому е нужно?!
    Аз лично, освен Мърси Томпсън препоръчвам Кити Норвил.

    • Абе хубаво звучи като ми го описваш така…ама ни кокни адекватен превод, ни някакъв черен хумор усетих – освен ако непрекъснатото повтаряне на Котенце и Бейби не се брои за чаровен сленг, а почти постоянното повдигане на вампирски вежди и забележки, че котенцето драскало или нещо подобно не е проява на ебаси и хумора според някого… Но все пак и най-злия, неадекватен, хванат от улицата в най-дълбокия учиндолски регион, преводач едва ли има свръх способностите да превърне една що-годе читава героиня в кифлата Кат. Анита може и да се съешава с четирийсет не-знам-си-кви-лаци на книга, ама по-хубаво някак трепе лошите…Абсурдно изказване от моя страна, ама като говорим за такъв пълп и guilty pleasures няма неуместни източници на удоволствие – просто Кат не моя тип кифла и туй то…

      • Тру, тру…
        Съгласявам се напълно – двете поредици имат общо май само вампирите и тяхното избиване…
        По-скоро опитах да кажа, че и за тоя влак има пътници и ако човек не търси новата Анита, книжката би могла да е приятна.
        А иначе Анита… ех, искрено се надявам в следващото издание на поредицата, където леля Лоръл обещава повече Едуард, да има повече от добрия стар екшън…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.