Многоръкият бог на далайна

изтеглен файл

Святослав Логинов

Много особена книга, по онзи типично руски начин, който те кара да разбираш какво толкова имат да удавят в хипер тонове водка тия северняци. Руските автори си личат от километри, в тях няма комерс – има достатъчно добре продаваеми идеи, при тях няма хорър –  има си чисто човешки ужас, техните герои не са култови, а просто изпълващи те с плашещо възхищение. Независимо дали става въпрос за Логинов и Лукяненко, или Достоевски и Лермонтов. Руската душа се пука по шевовете, и от тия шевни процепи не капе нищо успокоително, да знаете. Точно тази книга има за цел да плаши на толкова много нива – от чисто атавистичния страх от необяснимо гладни чудовища с много зъби, слузести пипала и вечно дъвчещи стомаси, до напълно социалната горчивина от осъзнаването на факта колко големи животни сме  ние, хората. И всичко това на един фантастично-фентъзи сетинг, толкова ограничен в разположението си, че просто безкраен във въздействието си.

Хората очевидно са богове и животни едновременно, а другите богове и животни явно са също един вид хора. Объркано звучи, да, може би и претенциозно, но по стъпките на илбеча ще навлезете в собствените си страхове за лимитиран вътрешен свят пълен с мрак, от който се излиза отново в мрак и отново на същото ниво. Чела съм, че адът е тук на Земята. Или която и да е земя. А „после“ и „след това“ като категории май ги няма. Защото боговете абсурдно силно си мечтаят да са хора. Книгата е великолепна и възприемаща се на много нива, но дори и най-ниското – куестовско фентъзи в пост-апокалиптичен сетинг, където Апокалипсисът всъщност въобще не е свършвал, на място , което в никакъв случай не е родната ни планета , а най-много в ума на някой бог – си остава едно великолепно пътешествие, омазано в мрачно и огнено, а  и  предоволно кърваво-слузесто-пипалесто. И не се притеснявайте от измислените думи, след двайсетина страници ще се чудите кои бяха истинските такива. А и те са нужни , за да ни напомнят успокояващо, че не , това не е Земята, и това не е нашето бъдеще, и ние няма как да стигнем до там. Няма, няма, няма.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s