Магазинът за самоубийци

Жан Тьоле

Много малка и много силна книжка. От онези, които те разтреперват на последната страница. Защото болката е именно там. Болката в читателя основно. В последното изречение, което няма как иначе да продължи. Гениално. Историята е уникална, поне за моя опит досега –  свят , в който всичко , което е могло да се прецака, се е развоняло напълно, и унищожението на планетата е в активно видим и докосваем план, за който и да е  сравнително жив човек единственият изход са самоубийствата. И едно семейство, един по-изтънчен вариант на семейство Адамс, и то изтънчено по онзи френски начин, където и най-изпадналия френски клошар е по-елегантен и фин  от  който и да е от нашите най-изявени паркетни лъвове, развива бизнес от това. Смъртта и суицида са нещо толкова нормално в света на Тьоле, че няма нищо аморално или странно в цялата история, и повярвайте ми – в края на книжката това мислене ще зарази неотменно и вас. И по средата на това семейство льо Адамс се пръква абсолютния оптимизъм и жажда за живот, продукт на клиентско тестване на артикул , предназначен за зараза от смъртоносни полово предаваеми болести или за по-кратко просто скъсан презерватив. Естествено всичко се преобръща. Едно светло петно детски оптимизъм сякаш променя един потънал до ушите в лайна свят. До последното изречение. Където разбираш цената на това да виждаш розов отблясък в абсолютното черно. Абсолютно великолепно четиво.