Приказки за меланхолични деца

cover1_5001

 

От Тодор П. Тодоров

Като един откровен интроверт меланхолик нямаше как да пропусна тази книга, а като един ценител на добрия език и разюзданите фантазии – нямаше как да не се влюбя. В думите. Трудно ми е да пиша за този роман. Който всъщност е цикъл от кратки истории, навързани с много тънка сребърна нишка от неискрени лунни усмивки и чисти човешки сълзи. Великолепен език, който на някои може да се стори твърде претрупан, претенциозен или даже позьорски, но всъщност е гениално демонстративен по добрия начин, когато има реално какво да се покаже. Историите се носят плавно, завихрящо като тъмен поток с неясен произход, по логика, която само някой твърде гениален бог би проследил правилно, но оставя нежни и хладни следи, като превъзходен балсам за изнурената ми читателска душа…

Лошото е, че книжката е безкрайно кратка, а носи в себе си вселени от желание за още и още – по-голямо, по-епично, по-мащабно във всеки един смисъл. Обземат ме мечти точно този човек да напише фентъзи романа на живота ми, където ще се срещнат  най-доброто от Геймън, Конъли и Павич , с удивителния завършек на Борхес и въвличащият във въртопите на класиката динамизъм на Булгаков като за капак. Всичко е тъмно, мистично, измислено , изстрадано, изсънувано, преболедувано и изживяно до край, оставящо те без дъх ,с изкривено от горчивина лице да молиш за още.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s