Децата на Просперо


Джан Сийгъл

Една изящна трилогия за вещици, магия, Атлантида, но не точно такава, каквато е прокламирана от детските филмчета, крайно ненатрапчиво смесена с нашата уж-реалност, безкрайно силна като въображение, образи, пейзажи, подлежаща на снимане само от великани на гротеската и сюрреализма като Дел Торо ( един по-усъвършенстван Лабиринт, по-цветен, по-груб, по-сексуален…). Но подозирам превода в на моменти препъващата се несигурност на езика, загубата на ритъма на повествованието, прекомерното опростяване на сложни моменти… Или може би , защото я прочетох основно в метрото, между две спирки, по 15 минути, всеки ден, по два пъти поне, загубих спойката, която нямаше да ме пусне от напрежение и страстно прелистване с цел да узная на цената на живота си какво ще стане с Ферн Капъл… Или пак изпадам в зелена фаза тип „а защо на мен не ми хрумват такива неща“…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.